„Не се ръководих от никакви авторитети и правила: святата истина ми бе знамето“, пише открихме неговия паметник в предговора на „Записки по българските въстания“. Една от големите книги на българската памет, за хората, които са жертвали себе си, дома си, близките си, за да я има днес Свободна България. Книга с „херои, които са обикновени хора“.
Днес открихме неговия паметник точно до сградата на Народното събрание. За мен беше чест, че още като председател на Столичния общински съвет, заедно с моите колеги от всички партии тогава, внесохме доклада за неговото поставяне. Националният идеал може да обедини всички ни, отвъд дребнотемията, конфликтите и себичните стремежи, които често ни обземат.
Захари Стоянов е бил и част от правосъдната система. Като окръжен съдия в Търново и в Русе, като държавник, като председател на 5-то Обикновено Народно събрание, като един от двигателите, основен идеолог на Съединението на България, неговите заслуги заслужават нашия знак на почит.
Благодаря на инициативния комитет, начело с Димитър Главчев и на авторите – художника проф. Пламен Вълчев, на скулптура Иван Чолаков и на арх. Димитър Младенов. Да живее България!
